29 ago 2006, 9:42

тъжен...

  Poesía
1.1K 0 1

 отново идват облаци от дъжд,
 но не от онзи дъжд от сълзи на влюбени слънца...
 този дъжд ще е опустошителен...
 ще унищожи всичко силно в мен..
 ще ме постави на колене...
 ще измести твоите лъчи мило мое слънце..

 защо си тръгна с нелепото извинение,че гониш луната?
 защо ще идваш утре пак,след като можеш да останеш -
 тук при мен..
 защо моето сърце така разбиваш,
 защо оставяш злокобни мисли за други около теб
 да се въртят в главата ми.. ?

 защо оставяш всичко в мен и около мен да умре...
 защо трябва бурята да идва?
 защо ме оставяш на студа,
 мислейки си,че дневните ти лъчи са ми достатъчни!?

 не искам твоите лъчи...
 не искам и твоята топлина...
 да ме обичаш искам...
 до мен те искам..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златин Тодорински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...