Aug 29, 2006, 9:42 AM

тъжен...

  Poetry
1.1K 0 1

 отново идват облаци от дъжд,
 но не от онзи дъжд от сълзи на влюбени слънца...
 този дъжд ще е опустошителен...
 ще унищожи всичко силно в мен..
 ще ме постави на колене...
 ще измести твоите лъчи мило мое слънце..

 защо си тръгна с нелепото извинение,че гониш луната?
 защо ще идваш утре пак,след като можеш да останеш -
 тук при мен..
 защо моето сърце така разбиваш,
 защо оставяш злокобни мисли за други около теб
 да се въртят в главата ми.. ?

 защо оставяш всичко в мен и около мен да умре...
 защо трябва бурята да идва?
 защо ме оставяш на студа,
 мислейки си,че дневните ти лъчи са ми достатъчни!?

 не искам твоите лъчи...
 не искам и твоята топлина...
 да ме обичаш искам...
 до мен те искам..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златин Тодорински All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...