29.08.2006 г., 9:42

тъжен...

1.1K 0 1

 отново идват облаци от дъжд,
 но не от онзи дъжд от сълзи на влюбени слънца...
 този дъжд ще е опустошителен...
 ще унищожи всичко силно в мен..
 ще ме постави на колене...
 ще измести твоите лъчи мило мое слънце..

 защо си тръгна с нелепото извинение,че гониш луната?
 защо ще идваш утре пак,след като можеш да останеш -
 тук при мен..
 защо моето сърце така разбиваш,
 защо оставяш злокобни мисли за други около теб
 да се въртят в главата ми.. ?

 защо оставяш всичко в мен и около мен да умре...
 защо трябва бурята да идва?
 защо ме оставяш на студа,
 мислейки си,че дневните ти лъчи са ми достатъчни!?

 не искам твоите лъчи...
 не искам и твоята топлина...
 да ме обичаш искам...
 до мен те искам..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златин Тодорински Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...