И ето - пак сме в Тъжния цирк.
Нужно ли е да сме така комерсиални?
Музиката е глуха, светът не се върти,
и вече никой не знае какво е душата.
Животът е бавен и нямаме стил,
целувките вече са само виртуални,
кой си, какъв си и къде си бил
няма значение, всичко е някъде...
Вечер се страхуваш да излезеш навън,
през деня в самотата си бавно умираш...
Не можеш да дишаш, стоиш като в сън,
а смели мечти е забранено да имаш. ...