Тъжен цирк и мен ме няма...
И ето - пак сме в Тъжния цирк.
Нужно ли е да сме така комерсиални?
Музиката е глуха, светът не се върти,
и вече никой не знае какво е душата.
Животът е бавен и нямаме стил,
целувките вече са само виртуални,
кой си, какъв си и къде си бил
няма значение, всичко е някъде...
Вечер се страхуваш да излезеш навън,
през деня в самотата си бавно умираш...
Не можеш да дишаш, стоиш като в сън,
а смели мечти е забранено да имаш.
И не, не е чудно, че не можеш да спиш,
насаме със себе си почти не оставаш,
живееш във мисли, постоянно грешиш
и сам си забравил как да прощаваш.
Не знаеш дали можеш да продължиш,
искаш да имаш кого да прегърнеш,
изгубил си много и много дължиш,
но не е възможно дните да върнеш...
Но спри, осъзнай се, любов не пести,
светът те обича несправедливо,
когато научиш как да бъдеш щастлив,
ще отвориш сърцето си за нещо красиво!
© Ивона Иванова All rights reserved.
