И ето - пак сме в Тъжния цирк.

Нужно ли е да сме така комерсиални?

Музиката е глуха, светът не се върти,

и вече никой не знае какво е душата.

Животът е  бавен и нямаме стил,

целувките вече са само виртуални,

кой си, какъв си и къде си бил

няма значение, всичко е някъде...

Вечер се страхуваш да излезеш навън,

през деня в самотата си бавно умираш...

Не можеш да дишаш, стоиш като в сън, 

а смели мечти е забранено да имаш.

И не, не е чудно, че не можеш да спиш,

насаме със себе си почти не оставаш,

живееш във мисли, постоянно грешиш

и сам си забравил как да прощаваш.

Не знаеш дали можеш да продължиш,

искаш да имаш кого да прегърнеш,

изгубил си много и много дължиш,

но не е възможно дните да върнеш...

Но спри, осъзнай се, любов не пести,

светът те обича несправедливо,

когато научиш как да бъдеш щастлив,

ще отвориш сърцето си за нещо красиво!