Тъжен цирк и мен ме няма...
И ето - пак сме в Тъжния цирк.
Нужно ли е да сме така комерсиални?
Музиката е глуха, светът не се върти,
и вече никой не знае какво е душата.
Животът е бавен и нямаме стил,
целувките вече са само виртуални,
кой си, какъв си и къде си бил
няма значение, всичко е някъде...
Вечер се страхуваш да излезеш навън,
през деня в самотата си бавно умираш...
Не можеш да дишаш, стоиш като в сън,
а смели мечти е забранено да имаш.
И не, не е чудно, че не можеш да спиш,
насаме със себе си почти не оставаш,
живееш във мисли, постоянно грешиш
и сам си забравил как да прощаваш.
Не знаеш дали можеш да продължиш,
искаш да имаш кого да прегърнеш,
изгубил си много и много дължиш,
но не е възможно дните да върнеш...
Но спри, осъзнай се, любов не пести,
светът те обича несправедливо,
когато научиш как да бъдеш щастлив,
ще отвориш сърцето си за нещо красиво!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени
