11 sept 2006, 15:57

Тъжен ден

  Poesía
788 0 1
Веднъж протегнах аз ръка,
докосвайки кристалната вода
и образа ми в миг разби се 
на безбройни мънички стъкла.

Не знам защо, но малко натъжих се
и без да искам пророних аз сълза,
която във стъклата пак разби се 
превърната във изворна вода.

Исках всичко да забравя,
исках образа да залича,
но останах там до края,
а исках силно да крещя...

Реката, толкова спокойна,
като стара мъдра госпожа,
извиваше се сред гората,
дарявайки с живот омайните цветя.

Аз я гледах дълго време,
седнала самотна на брега
и исках всичко да изчезне
в бездната на моята тъгa.

Слушах глухият и плясък
във крайбрежните скали
и тайничко аз пак мечтах си,
че всичко ще се промени.
Но, уви, аз там седях си,
безсилна дори и на това -
да се зарадвам на живота
и на прекрасната река.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...