11 сент. 2006 г., 15:57

Тъжен ден

789 0 1
Веднъж протегнах аз ръка,
докосвайки кристалната вода
и образа ми в миг разби се 
на безбройни мънички стъкла.

Не знам защо, но малко натъжих се
и без да искам пророних аз сълза,
която във стъклата пак разби се 
превърната във изворна вода.

Исках всичко да забравя,
исках образа да залича,
но останах там до края,
а исках силно да крещя...

Реката, толкова спокойна,
като стара мъдра госпожа,
извиваше се сред гората,
дарявайки с живот омайните цветя.

Аз я гледах дълго време,
седнала самотна на брега
и исках всичко да изчезне
в бездната на моята тъгa.

Слушах глухият и плясък
във крайбрежните скали
и тайничко аз пак мечтах си,
че всичко ще се промени.
Но, уви, аз там седях си,
безсилна дори и на това -
да се зарадвам на живота
и на прекрасната река.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...