Веднъж протегнах аз ръка,
докосвайки кристалната вода
и образа ми в миг разби се
на безбройни мънички стъкла.
Не знам защо, но малко натъжих се
и без да искам пророних аз сълза,
която във стъклата пак разби се
превърната във изворна вода.
Исках всичко да забравя,
исках образа да залича,
но останах там до края,
а исках силно да крещя...
Реката, толкова спокойна,
като стара мъдра госпожа,
извиваше се сред гората,
дарявайки с живот омайните цветя.
Аз я гледах дълго време,
седнала самотна на брега
и исках всичко да изчезне
в бездната на моята тъгa.
Слушах глухият и плясък
във крайбрежните скали
и тайничко аз пак мечтах си,
че всичко ще се промени.
Но, уви, аз там седях си,
безсилна дори и на това -
да се зарадвам на живота
и на прекрасната река.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.