4 may 2023, 20:22

Тъжен водевил 

  Poesía » De amor, Otra
347 3 8

 

/малка история/

 

Понякога от любовта горчи,

от тази, дето е несподелена.

За тебе само имах аз очи,

а твоите оставаха студени.

Не беше от красивите мъже,

но имаше особен чар и сила.

Притеглена с невидимо въже,

да те спечеля бях си наумила.

Ала животът друго бе решил,

изобщо не пожали мойте чувства

и като в третокласен водевил,

изпрати ме в тила, за да не буйствам.

Видях как гледаш моята сестра,

която винаги ми бе опора.

Красива, нежна, мила и добра –

какво, за бога, трябваше да сторя?

От вашата любов ми причерня,

проклетите сълзи ме ослепиха,

но всъщност никой нямаше вина.

Обърнах се и се оттеглих тихо.

Надявах се с годините да спре

сърцето да тъгува неразбрано –

опушено крайпътно кабаре,

убежище за уморени врани.

 

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ❤️!
  • Хубав стих!
    Браво!
  • Понякога се изправяме пред трудни избори, които зависят изцяло от нас. Благодаря, Мини!
    Тони, аз имам брат, историята не е моя, но съществува в реалния живот. Благодаря ти!
    Благодаря, Вили, поздрави и на теб!
  • Много силно!
    Поздрави, Нинка.
  • Тъжна история. Животът изпраща такава съдба. Сигурна съм, че това не е твоята история, съвети няма да давам за скръбта на героинята. Много добре си го описала. Поздравления!
  • Нина, хареса ми много стихът. Случва се и така, сърцето да гори в огън от несподелената любов. Но то отстъпва пред разума и продължава, да бие все така учестено. Поздравявам те!
  • Злати, благодаря, че хареса и коментира!
  • Малка история, за голяма любов, несподелена и разрушителна, любов - изпитание, любов на себеотричане в името на сестринския дълг.
    Поздравления, Нина, хареса ми!
Propuestas
: ??:??