4 мая 2023 г., 20:22
Тъжен водевил
/малка история/
Понякога от любовта горчи,
от тази, дето е несподелена.
За тебе само имах аз очи,
а твоите оставаха студени.
Не беше от красивите мъже,
но имаше особен чар и сила.
Притеглена с невидимо въже,
да те спечеля бях си наумила.
Ала животът друго бе решил,
изобщо не пожали мойте чувства
и като в третокласен водевил,
изпрати ме в тила, за да не буйствам.
Видях как гледаш моята сестра,
която винаги ми бе опора.
Красива, нежна, мила и добра –
какво, за бога, трябваше да сторя?
От вашата любов ми причерня,
проклетите сълзи ме ослепиха,
но всъщност никой нямаше вина.
Обърнах се и се оттеглих тихо.
Надявах се с годините да спре
сърцето да тъгува неразбрано –
опушено крайпътно кабаре,
убежище за уморени врани.
© Nina Sarieva Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря ❤️!
-
Хубав стих!
Браво! -
Понякога се изправяме пред трудни избори, които зависят изцяло от нас. Благодаря, Мини!
Тони, аз имам брат, историята не е моя, но съществува в реалния живот. Благодаря ти!
Благодаря, Вили, поздрави и на теб! -
Много силно!
Поздрави, Нинка. -
Тъжна история. Животът изпраща такава съдба. Сигурна съм, че това не е твоята история, съвети няма да давам за скръбта на героинята. Много добре си го описала. Поздравления!
-
Нина, хареса ми много стихът. Случва се и така, сърцето да гори в огън от несподелената любов. Но то отстъпва пред разума и продължава, да бие все така учестено. Поздравявам те!
-
Злати, благодаря, че хареса и коментира!
-
Малка история, за голяма любов, несподелена и разрушителна, любов - изпитание, любов на себеотричане в името на сестринския дълг.
Поздравления, Нина, хареса ми!
