Тъжен водевил
/малка история/
Понякога от любовта горчи,
от тази, дето е несподелена.
За тебе само имах аз очи,
а твоите оставаха студени.
Не беше от красивите мъже,
но имаше особен чар и сила.
Притеглена с невидимо въже,
да те спечеля бях си наумила.
Ала животът друго бе решил,
изобщо не пожали мойте чувства
и като в третокласен водевил,
изпрати ме в тила, за да не буйствам.
Видях как гледаш моята сестра,
която винаги ми бе опора.
Красива, нежна, мила и добра –
какво, за бога, трябваше да сторя?
От вашата любов ми причерня,
проклетите сълзи ме ослепиха,
но всъщност никой нямаше вина.
Обърнах се и се оттеглих тихо.
Надявах се с годините да спре
сърцето да тъгува неразбрано –
опушено крайпътно кабаре,
убежище за уморени врани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
