5 ene 2010, 16:48

Тъжна 

  Poesía » Filosófica
1387 1 18
Понякога съм тъжна и сама,
кънтят ми мислите, с жестоко ехо.
Само с котката в моята пола.
Тя мърка. Аз, вторачена в кафето,
търся изводи, планове кроя,
но май кръчмарят си е тръгнал.
Анализите... слабата страна,
микс в мозъка с емоция обърка.
И пак стоя. Не мисля и не чувствам.
Само в гърлото - една сълза.
Не се предавам, та дори да бъркам.
Преглътна ли я, гълтам любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??