Jan 5, 2010, 4:48 PM

Тъжна

Poetry » Philosophical

1.5K 1 18

Понякога съм тъжна и сама,
кънтят ми мислите, с жестоко ехо.
Само с котката в моята пола.
Тя мърка. Аз, вторачена в кафето,

търся изводи, планове кроя,
но май кръчмарят си е тръгнал.
Анализите... слабата страна,
микс в мозъка с емоция обърка.

И пак стоя. Не мисля и не чувствам.
Само в гърлото - една сълза.
Не се предавам, та дори да бъркам.
Преглътна ли я, гълтам любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ivichka (Иви)

Тъжно, но хубаво!

2010-03-08T17:21:36+02:00
Индиана (Криси)

И тъгата...без нея не може...

2010-03-07T15:32:28+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

добрата ти нежна душа...
прекрасно стихотворение, мила Таня...
а още по-прекрасна е твоята усмивка...прегръщам те, с обич.

2010-01-19T09:12:57+02:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Красив стих,Таня!Усмихни се,красавице!

2010-01-08T15:40:36+02:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

"Не се предавам..."
---------------------------------------
Не се предавай, вярвай в любовта,
без нея животът е мрак и тъга,
тя ни дарява нечупливи крила,
за да сбъдваме всяка своя мечта!
Много силен и докосващ сърцето стих,
много ми хареса!
Пожелавам щастливо сбъднати мечти!
БЪДИ!

2010-01-08T12:04:33+02:00