Понякога съм тъжна и сама,
кънтят ми мислите, с жестоко ехо.
Само с котката в моята пола.
Тя мърка. Аз, вторачена в кафето,
търся изводи, планове кроя,
но май кръчмарят си е тръгнал.
Анализите... слабата страна,
микс в мозъка с емоция обърка.
И пак стоя. Не мисля и не чувствам.
Само в гърлото - една сълза.
Не се предавам, та дори да бъркам.
Преглътна ли я, гълтам любовта.