Прегръщат ме самотни клони...
Душата ми, погубена, кърви...
и стари истини сега изплуват
в неизплакани сълзи!
Прегръща ме безумен вятър,
треперя гола в студа!
Животът ми превръща се в театър,
къде изгубих своята следа?...
Тъжни птици в мен умират,
забравен глас на любовта!
Мечтите нощем не заспиват...
Отекват в глухо ехо от безмерна празнота!... 16.02.2011г.