Feb 16, 2011, 4:23 PM

Тъжни птици в мен умират...

  Poetry » Other
951 0 5

Прегръщат ме самотни клони...

Душата ми, погубена, кърви...

и стари истини сега изплуват

в неизплакани сълзи! 

 

Прегръща ме безумен вятър,

треперя гола в студа!

Животът ми превръща се в театър,

къде изгубих своята следа?...


Тъжни птици в мен умират,

забравен глас на любовта!

Мечтите нощем не заспиват...

Отекват в глухо ехо от безмерна празнота!...                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         16.02.2011г.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • мерси!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114351.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/02b4305c61f63240b31c9cfb9f715bf5.gif" border="0" /></a>
  • Благодаря ви приятели! Радвам се и на Вашето посещение,Даниел!Благодаря за милите и красиви думи!Наистина стилът ни на писане се доближава,въпреки че съм толкова хаотична понякога!
  • Здравей, Моника! Чувството в стихотворението ти ми е много близко, а и начинът ти на писане се доближава до моя. Поетиката - също. Тъгата, болката, мъката взимат други измерения. Човек има чувството, че страда цялата природа... "Прегръща ме безумен вятър...", "Тъжни птици в мен умират..." - Изключително силно и поетично! Поздрави!
  • Тъжно е, но истинско...
    Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...