16 февр. 2011 г., 16:23

Тъжни птици в мен умират...

957 0 5

Прегръщат ме самотни клони...

Душата ми, погубена, кърви...

и стари истини сега изплуват

в неизплакани сълзи! 

 

Прегръща ме безумен вятър,

треперя гола в студа!

Животът ми превръща се в театър,

къде изгубих своята следа?...


Тъжни птици в мен умират,

забравен глас на любовта!

Мечтите нощем не заспиват...

Отекват в глухо ехо от безмерна празнота!...                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         16.02.2011г.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • мерси!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114351.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/02b4305c61f63240b31c9cfb9f715bf5.gif" border="0" /></a>
  • Благодаря ви приятели! Радвам се и на Вашето посещение,Даниел!Благодаря за милите и красиви думи!Наистина стилът ни на писане се доближава,въпреки че съм толкова хаотична понякога!
  • Здравей, Моника! Чувството в стихотворението ти ми е много близко, а и начинът ти на писане се доближава до моя. Поетиката - също. Тъгата, болката, мъката взимат други измерения. Човек има чувството, че страда цялата природа... "Прегръща ме безумен вятър...", "Тъжни птици в мен умират..." - Изключително силно и поетично! Поздрави!
  • Тъжно е, но истинско...
    Поздрав!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...