16.02.2011 г., 16:23

Тъжни птици в мен умират...

950 0 5

Прегръщат ме самотни клони...

Душата ми, погубена, кърви...

и стари истини сега изплуват

в неизплакани сълзи! 

 

Прегръща ме безумен вятър,

треперя гола в студа!

Животът ми превръща се в театър,

къде изгубих своята следа?...


Тъжни птици в мен умират,

забравен глас на любовта!

Мечтите нощем не заспиват...

Отекват в глухо ехо от безмерна празнота!...                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         16.02.2011г.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • мерси!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114351.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/02b4305c61f63240b31c9cfb9f715bf5.gif" border="0" /></a>
  • Благодаря ви приятели! Радвам се и на Вашето посещение,Даниел!Благодаря за милите и красиви думи!Наистина стилът ни на писане се доближава,въпреки че съм толкова хаотична понякога!
  • Здравей, Моника! Чувството в стихотворението ти ми е много близко, а и начинът ти на писане се доближава до моя. Поетиката - също. Тъгата, болката, мъката взимат други измерения. Човек има чувството, че страда цялата природа... "Прегръща ме безумен вятър...", "Тъжни птици в мен умират..." - Изключително силно и поетично! Поздрави!
  • Тъжно е, но истинско...
    Поздрав!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...