11 nov 2007, 10:23

Тъжно

1.2K 0 13

Пътят далечен на всеки човек

винаги свършва в земята.

В онази прекрасна майка-земя,

която я носим в сърцата.

 

Късче от нея да има за мен -

това е молбата пред края.

Преди да ме хвърлите в гроба студен

да я целуна желая...

 

След туй ще отпусна морно глава

във нейната кротка прегръдка.

Далеч от тревогите, аз ще заспя

завинаги нея прегърнал!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжен, но силен и истински стих !
    Поздравления !!!
  • Разплака ме.
    Майката земя...ще ни приеме,
    в оня вечен и навярно красив
    сън, ще приюти душите ни като
    семенце, което пак ще покълне.
    Обичам поезията ти, като балсам е.
    С много обич за теб.
  • Какво успокоение лъха от стиха ти! Смъртта не изглежда толкова страшна...
  • Прекрасен,тъжен стих!
    Поздравления!
  • Пътят не е толкоз кратък...
    Целуни Я...
    Преглътни Я...
    И върви нататък!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...