Тъжно

Поэзия » Философская

1.2K 0 13

Пътят далечен на всеки човек

винаги свършва в земята.

В онази прекрасна майка-земя,

която я носим в сърцата.

Късче от нея да има за мен -

това е молбата пред края.

Преди да ме хвърлите в гроба студен

да я целуна желая...

След туй ще отпусна морно глава

във нейната кротка прегръдка.

Далеч от тревогите, аз ще заспя

завинаги нея прегърнал!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Емералд (Мариета Вълчева)

Тъжен, но силен и истински стих !
Поздравления !!!

2007-11-11T19:43:57+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Разплака ме.
Майката земя...ще ни приеме,
в оня вечен и навярно красив
сън, ще приюти душите ни като
семенце, което пак ще покълне.
Обичам поезията ти, като балсам е.
С много обич за теб.

2007-11-11T18:26:05+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Какво успокоение лъха от стиха ти! Смъртта не изглежда толкова страшна...

2007-11-11T16:14:18+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Прекрасен,тъжен стих!
Поздравления!

2007-11-11T16:11:05+02:00
Apaika (Арлина)

Пътят не е толкоз кратък...
Целуни Я...
Преглътни Я...
И върви нататък!!!

2007-11-11T14:13:49+02:00