Пътят далечен на всеки човек
винаги свършва в земята.
В онази прекрасна майка-земя,
която я носим в сърцата.
Късче от нея да има за мен -
това е молбата пред края.
Преди да ме хвърлите в гроба студен
да я целуна желая...
След туй ще отпусна морно глава
във нейната кротка прегръдка.
Далеч от тревогите, аз ще заспя
завинаги нея прегърнал!
© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
