Тъжно
Пътят далечен на всеки човек
винаги свършва в земята.
В онази прекрасна майка-земя,
която я носим в сърцата.
Късче от нея да има за мен -
това е молбата пред края.
Преди да ме хвърлите в гроба студен
да я целуна желая...
След туй ще отпусна морно глава
във нейната кротка прегръдка.
Далеч от тревогите, аз ще заспя
завинаги нея прегърнал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
