В стаята ми тъмна
волно броди самота
и мъката бездънна
се блъска в тишина.
А мислите горещи
ме парят по сърцето,
като надгробни свещи
на минало проклето.
Пролая куче гладно,
стъкло навън се спука.
Душата моя жадно
все чака мир, сполука. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse