В стаята ми тъмна
волно броди самота
и мъката бездънна
се блъска в тишина.
А мислите горещи
ме парят по сърцето,
като надгробни свещи
на минало проклето.
Пролая куче гладно,
стъкло навън се спука.
Душата моя жадно
все чака мир, сполука.
В стаята ми тъжна
огледалото мълчи.
Съдбата ми е длъжна
или аз дължа сълзи?!
© Хари Спасов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
