28 may 2013, 12:26

Тъжно стихотворение

  Poesía » Civil
1.3K 1 2

Тъжно стихотворение

 

Живеем във време, в което

изплува боклук над водата.

Високите, стройни дръвчета,

които не чупят снагата,

повалят ги снежните бури,

студът ги сковава без време,

а вятърът гневно ги брули,

не дава им дъх да поемат.

А малките, нежни цветчета, 

със деликатни листенца,

отронват се чисти и светли,

или са винаги в сенка.

Успяват бодили и тръни

да се множат и покриват 

земята. И раждат се кълнове 

от плодни дръвчета - червиви.

Денят се познава по утрото.

Врабците днес клонки люлеят,

а пойните птички са сгушени

и не летят, и не пеят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Войнова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...