28 may 2013, 12:26

Тъжно стихотворение

  Poesía » Civil
1.3K 1 2

Тъжно стихотворение

 

Живеем във време, в което

изплува боклук над водата.

Високите, стройни дръвчета,

които не чупят снагата,

повалят ги снежните бури,

студът ги сковава без време,

а вятърът гневно ги брули,

не дава им дъх да поемат.

А малките, нежни цветчета, 

със деликатни листенца,

отронват се чисти и светли,

или са винаги в сенка.

Успяват бодили и тръни

да се множат и покриват 

земята. И раждат се кълнове 

от плодни дръвчета - червиви.

Денят се познава по утрото.

Врабците днес клонки люлеят,

а пойните птички са сгушени

и не летят, и не пеят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Войнова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...