Тъжно стихотворение

28 мая 2013 г., 12:26

Поэзия » Гражданская

1005 1 2

Тъжно стихотворение

Живеем във време, в което

изплува боклук над водата.

Високите, стройни дръвчета,

които не чупят снагата,

повалят ги снежните бури,

студът ги сковава без време,

а вятърът гневно ги брули,

не дава им дъх да поемат.

А малките, нежни цветчета,

със деликатни листенца,

отронват се чисти и светли,

или са винаги в сенка.

Успяват бодили и тръни

да се множат и покриват

земята. И раждат се кълнове

от плодни дръвчета - червиви.

Денят се познава по утрото.

Врабците днес клонки люлеят,

а пойните птички са сгушени

и не летят, и не пеят.

ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

2013-05-28T18:43:22+03:00

Toчно и пeрфeктно! Добрe дошла при нас, радвам сe на старият КАДЪР! 6-чка!
toxin (Таня Донова)

2013-05-28T12:27:17+03:00

Добре дошла! Очаквам и "Усмихнато стихотворение"