Тъжно стихотворение
Тъжно стихотворение
Живеем във време, в което
изплува боклук над водата.
Високите, стройни дръвчета,
които не чупят снагата,
повалят ги снежните бури,
студът ги сковава без време,
а вятърът гневно ги брули,
не дава им дъх да поемат.
А малките, нежни цветчета,
със деликатни листенца,
отронват се чисти и светли,
или са винаги в сенка.
Успяват бодили и тръни
да се множат и покриват
земята. И раждат се кълнове
от плодни дръвчета - червиви.
Денят се познава по утрото.
Врабците днес клонки люлеят,
а пойните птички са сгушени
и не летят, и не пеят.
© Пенка Войнова All rights reserved.
