Тъжно стихотворение
Живеем във време, в което
изплува боклук над водата.
Високите, стройни дръвчета,
които не чупят снагата,
повалят ги снежните бури,
студът ги сковава без време,
а вятърът гневно ги брули,
не дава им дъх да поемат.
А малките, нежни цветчета,
със деликатни листенца,
отронват се чисти и светли, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up