Тъмнината

8 oct 2017, 10:59

Poesía » Otra

299 0 4

И някак бързо - сякаш изведнъж,

се свърши хубавият ден.

И аз - един пораснал вече мъж,

дори се чувствам съкрушен.

Настъпи страшно гъста тъмнина

и сякаш слънце се стопи.

Не виждам вече светли имена

и тя във дрехите попи.

Но в таз душевна вече стръмнина

и със инстинкта си горещ,

за да прогоня тази тъмнина

се сетих да запаля свещ...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

koli4a (Никола Апостолов)

2017-10-10T13:20:45+03:00

Благодаря, Приятели! Радвам се, че харесвате!
Желая Ви хубав ден!
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-10-08T18:33:29+03:00

Отново замисляш, Колич! Привет!
Веси_Еси (Еси)

2017-10-08T16:57:48+03:00

Много ми хареса, особено финалните редове:
"Но в таз душевна вече стръмнина
и със инстинкта си горещ,
за да прогоня тази тъмнина
се сетих да запаля свещ..."
Браво!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-10-08T15:06:30+03:00

Добре си се сетил. Много хубав и замислящ стих!