koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
Oct 8, 2017, 10:59 AM

Тъмнината 

  Poetry » Other
298 0 4

И някак бързо - сякаш изведнъж,

се свърши хубавият ден.

И аз - един пораснал вече мъж,

дори се чувствам съкрушен.

 

Настъпи страшно гъста тъмнина

и сякаш слънце се стопи.

Не виждам вече светли имена

и тя във дрехите попи.

 

Но в таз душевна вече стръмнина

и със инстинкта си горещ,

за да прогоня тази тъмнина

се сетих да запаля свещ...

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Приятели! Радвам се, че харесвате!
    Желая Ви хубав ден!
  • Отново замисляш, Колич! Привет!
  • Много ми хареса, особено финалните редове:
    "Но в таз душевна вече стръмнина
    и със инстинкта си горещ,
    за да прогоня тази тъмнина
    се сетих да запаля свещ..."
    Браво!
  • Добре си се сетил. Много хубав и замислящ стих!
Random works
: ??:??