И някак бързо - сякаш изведнъж,
се свърши хубавият ден.
И аз - един пораснал вече мъж,
дори се чувствам съкрушен.
Настъпи страшно гъста тъмнина
и сякаш слънце се стопи.
Не виждам вече светли имена
и тя във дрехите попи.
Но в таз душевна вече стръмнина
и със инстинкта си горещ,
за да прогоня тази тъмнина
се сетих да запаля свещ...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
