И някак бързо - сякаш изведнъж,
се свърши хубавият ден.
И аз - един пораснал вече мъж,
дори се чувствам съкрушен.
Настъпи страшно гъста тъмнина
и сякаш слънце се стопи.
Не виждам вече светли имена
и тя във дрехите попи.
Но в таз душевна вече стръмнина
и със инстинкта си горещ,
за да прогоня тази тъмнина
се сетих да запаля свещ...
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
