koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
8.10.2017 г., 10:59 ч.

Тъмнината 

  Поезия » Друга
332 0 4

И някак бързо - сякаш изведнъж,

се свърши хубавият ден.

И аз - един пораснал вече мъж,

дори се чувствам съкрушен.

 

Настъпи страшно гъста тъмнина

и сякаш слънце се стопи.

Не виждам вече светли имена

и тя във дрехите попи.

 

Но в таз душевна вече стръмнина

и със инстинкта си горещ,

за да прогоня тази тъмнина

се сетих да запаля свещ...

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Приятели! Радвам се, че харесвате!
    Желая Ви хубав ден!
  • Отново замисляш, Колич! Привет!
  • Много ми хареса, особено финалните редове:
    "Но в таз душевна вече стръмнина
    и със инстинкта си горещ,
    за да прогоня тази тъмнина
    се сетих да запаля свещ..."
    Браво!
  • Добре си се сетил. Много хубав и замислящ стих!
Предложения
: ??:??