8 окт. 2017 г., 10:59

Тъмнината

475 0 4

И някак бързо - сякаш изведнъж,

се свърши хубавият ден.

И аз - един пораснал вече мъж,

дори се чувствам съкрушен.

 

Настъпи страшно гъста тъмнина

и сякаш слънце се стопи.

Не виждам вече светли имена

и тя във дрехите попи.

 

Но в таз душевна вече стръмнина

и със инстинкта си горещ,

за да прогоня тази тъмнина

се сетих да запаля свещ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Приятели! Радвам се, че харесвате!
    Желая Ви хубав ден!
  • Отново замисляш, Колич! Привет!
  • Много ми хареса, особено финалните редове:
    "Но в таз душевна вече стръмнина
    и със инстинкта си горещ,
    за да прогоня тази тъмнина
    се сетих да запаля свещ..."
    Браво!
  • Добре си се сетил. Много хубав и замислящ стих!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...