За загубени души не се нагъзвам
За минали любови също
За стотинки жълти не навеждам се!
Нищо, че душата ми е рана
Нищо, че съм свирчица без топче.
Веч' дори любов ухапана не търся
Затова я пиша с малка буква.
От овчи чувства ми омръзна,
нямам вече рани за превързване!
Сега обичам тъмният ми брат
Неговите сълзи бърша!
Предразсъдъци надживях
На грешен политик на гроба
иронично се изсмях!
Сега съм сам пред огледалото душевно
Под мустаче се подсмихвам
Нищо, че косата ми опада
Щастлив съм в самотата си
Има за това перуки!
/Манчев/
© Христо Манчев Todos los derechos reservados
Нищо, че съм свирчица без топче."-Точно затова и пишеш, Христо...