Цъки (Христо Манчев) Цъки (Христо Манчев)
15 182
9 nov 2017, 20:29

Тъмният ми брат.

1.2K 0 8

 

 

 

За загубени души не се нагъзвам

За минали любови също

За стотинки жълти не навеждам се!

 

Нищо, че душата ми е рана

Нищо, че съм свирчица без топче.

 

Веч' дори любов ухапана не търся

Затова я пиша с малка буква.

 

От овчи чувства ми омръзна,

нямам вече рани за превързване!

 

Сега обичам тъмният ми брат

Неговите сълзи бърша!

 

Предразсъдъци надживях

На грешен политик на гроба

иронично се изсмях!

 

Сега съм сам пред огледалото душевно

Под мустаче се подсмихвам

Нищо, че косата ми опада

 

Щастлив съм в самотата си

 

Има за това перуки!

 

 

 

 

/Манчев/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    "Нищо, че душата ми е рана

    Нищо, че съм свирчица без топче."-Точно затова и пишеш, Христо...
  • Цъки (Христо Манчев)
    Цъки (Христо Манчев)
    Обичам Ви бе хора .. Господ Бог ме хвърли тук за да се се чувствам добре сред стойностни, добри и човечни същества.
    .
  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Ама това с перуките само ти можеш да го измислиш... Браво, Христо! Хареса ми!
  • Eipril (Хари Спасов)
    Eipril (Хари Спасов)
    Права е Маргарита!Имаш почерк!Добре,че си писал "изсмях".Докато го четях ми излезе друго римуване на надживях!Поздрави,Христо!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Отново си ти! Бих разпознала твоя творба, дори ако не я подпишеш!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0