Nov 9, 2017, 8:29 PM

Тъмният ми брат.

1.2K 0 8

 

 

 

За загубени души не се нагъзвам

За минали любови също

За стотинки жълти не навеждам се!

 

Нищо, че душата ми е рана

Нищо, че съм свирчица без топче.

 

Веч' дори любов ухапана не търся

Затова я пиша с малка буква.

 

От овчи чувства ми омръзна,

нямам вече рани за превързване!

 

Сега обичам тъмният ми брат

Неговите сълзи бърша!

 

Предразсъдъци надживях

На грешен политик на гроба

иронично се изсмях!

 

Сега съм сам пред огледалото душевно

Под мустаче се подсмихвам

Нищо, че косата ми опада

 

Щастлив съм в самотата си

 

Има за това перуки!

 

 

 

 

/Манчев/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Манчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Нищо, че душата ми е рана

    Нищо, че съм свирчица без топче."-Точно затова и пишеш, Христо...
  • Обичам Ви бе хора .. Господ Бог ме хвърли тук за да се се чувствам добре сред стойностни, добри и човечни същества.
    .
  • Ама това с перуките само ти можеш да го измислиш... Браво, Христо! Хареса ми!
  • Права е Маргарита!Имаш почерк!Добре,че си писал "изсмях".Докато го четях ми излезе друго римуване на надживях!Поздрави,Христо!
  • Отново си ти! Бих разпознала твоя творба, дори ако не я подпишеш!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....