Тъмният ми брат.
За загубени души не се нагъзвам
За минали любови също
За стотинки жълти не навеждам се!
Нищо, че душата ми е рана
Нищо, че съм свирчица без топче.
Веч' дори любов ухапана не търся
Затова я пиша с малка буква.
От овчи чувства ми омръзна,
нямам вече рани за превързване!
Сега обичам тъмният ми брат
Неговите сълзи бърша!
Предразсъдъци надживях
На грешен политик на гроба
иронично се изсмях!
Сега съм сам пред огледалото душевно
Под мустаче се подсмихвам
Нищо, че косата ми опада
Щастлив съм в самотата си
Има за това перуки!
/Манчев/
© Христо Манчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Обичам Ви бе хора .. Господ Бог ме хвърли тук за да се се чувствам добре сред стойностни, добри и човечни същества.
. -
Ама това с перуките само ти можеш да го измислиш...
Браво, Христо! Хареса ми! -
Права е Маргарита!Имаш почерк!Добре,че си писал "изсмях".Докато го четях ми излезе друго римуване на надживях!Поздрави,Христо!
-
Отново си ти! Бих разпознала твоя творба, дори ако не я подпишеш!
-
Благодаря , че го прочете водичка с нежна чувствителна душичка
-
"Щастлив съм в самотата си" –
Това харесах, защото не всеки може да го постигне... -
Майсторе .. благодаря Ти Човек си с голямо Ч .
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Нищо, че съм свирчица без топче."-Точно затова и пишеш, Христо...