Тъмният ми брат.

Поезия » Свободен стих

1.2K 0 8

За загубени души не се нагъзвам

За минали любови също

За стотинки жълти не навеждам се!

Нищо, че душата ми е рана

Нищо, че съм свирчица без топче.

Веч' дори любов ухапана не търся

Затова я пиша с малка буква.

От овчи чувства ми омръзна,

нямам вече рани за превързване!

Сега обичам тъмният ми брат

Неговите сълзи бърша!

Предразсъдъци надживях

На грешен политик на гроба

иронично се изсмях!

Сега съм сам пред огледалото душевно

Под мустаче се подсмихвам

Нищо, че косата ми опада

Щастлив съм в самотата си

Има за това перуки!

/Манчев/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Patrizzia (Надежда Ангелова)

"Нищо, че душата ми е рана

Нищо, че съм свирчица без топче."-Точно затова и пишеш, Христо...

2017-11-10T18:35:58+02:00
Цъки (Христо Манчев)

Обичам Ви бе хора .. Господ Бог ме хвърли тук за да се се чувствам добре сред стойностни, добри и човечни същества.
.

2017-11-10T17:11:03+02:00
Веси_Еси (Еси)

Ама това с перуките само ти можеш да го измислиш... Браво, Христо! Хареса ми!

2017-11-10T17:05:22+02:00
Eipril (Хари Спасов)

Права е Маргарита!Имаш почерк!Добре,че си писал "изсмях".Докато го четях ми излезе друго римуване на надживях!Поздрави,Христо!

2017-11-10T10:30:46+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Отново си ти! Бих разпознала твоя творба, дори ако не я подпишеш!

2017-11-10T07:24:00+02:00