28 mar 2007, 22:49

Тъмно

  Poesía
1K 0 2
В притихнала тъма седя,
преметнала съм крак връз крак,
наоколо ми лъст и мрак,
аз пуша тихо и сама горя.

Тъмни сили скитат и витаят,
пият ме, студът ме пари.
Беззвучни устните думи чертаят,
слова, забравени отдавна, стари.

И тъмна Сила ме крепи,
не гледам, ала виждам ясно.
Малко още, малко да заспи
чувство, смелост и лукавство.

Тъмно, тъмно, лепнещ Мрак
зове ме с песен близка
и не приятел, ала не и враг -
като част от мене вятърът се плиска.

Вихрени талази, лепкави от сладост
мързеливо в скута ми се леят.
Плавно ме напускат радост и нерадост,
докато сирени, ведно с мене пеят.

Ледената пустош моя е природа,
празен е и тъмен даже небосвода.

Бавно ставам и поемам.

Пътят ми ме чака...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...