Kotentseto
61 195
28.03.2007 г., 22:49 ч.

Тъмно 

  Поезия
693 0 2
В притихнала тъма седя,
преметнала съм крак връз крак,
наоколо ми лъст и мрак,
аз пуша тихо и сама горя.

Тъмни сили скитат и витаят,
пият ме, студът ме пари.
Беззвучни устните думи чертаят,
слова, забравени отдавна, стари.

И тъмна Сила ме крепи,
не гледам, ала виждам ясно.
Малко още, малко да заспи
чувство, смелост и лукавство.

Тъмно, тъмно, лепнещ Мрак
зове ме с песен близка
и не приятел, ала не и враг -
като част от мене вятърът се плиска.

Вихрени талази, лепкави от сладост
мързеливо в скута ми се леят.
Плавно ме напускат радост и нерадост,
докато сирени, ведно с мене пеят.

Ледената пустош моя е природа,
празен е и тъмен даже небосвода.

Бавно ставам и поемам.

Пътят ми ме чака...

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??