28.03.2007 г., 22:49

Тъмно

1K 0 2
В притихнала тъма седя,
преметнала съм крак връз крак,
наоколо ми лъст и мрак,
аз пуша тихо и сама горя.

Тъмни сили скитат и витаят,
пият ме, студът ме пари.
Беззвучни устните думи чертаят,
слова, забравени отдавна, стари.

И тъмна Сила ме крепи,
не гледам, ала виждам ясно.
Малко още, малко да заспи
чувство, смелост и лукавство.

Тъмно, тъмно, лепнещ Мрак
зове ме с песен близка
и не приятел, ала не и враг -
като част от мене вятърът се плиска.

Вихрени талази, лепкави от сладост
мързеливо в скута ми се леят.
Плавно ме напускат радост и нерадост,
докато сирени, ведно с мене пеят.

Ледената пустош моя е природа,
празен е и тъмен даже небосвода.

Бавно ставам и поемам.

Пътят ми ме чака...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...