28 мар. 2007 г., 22:49

Тъмно

1K 0 2
В притихнала тъма седя,
преметнала съм крак връз крак,
наоколо ми лъст и мрак,
аз пуша тихо и сама горя.

Тъмни сили скитат и витаят,
пият ме, студът ме пари.
Беззвучни устните думи чертаят,
слова, забравени отдавна, стари.

И тъмна Сила ме крепи,
не гледам, ала виждам ясно.
Малко още, малко да заспи
чувство, смелост и лукавство.

Тъмно, тъмно, лепнещ Мрак
зове ме с песен близка
и не приятел, ала не и враг -
като част от мене вятърът се плиска.

Вихрени талази, лепкави от сладост
мързеливо в скута ми се леят.
Плавно ме напускат радост и нерадост,
докато сирени, ведно с мене пеят.

Ледената пустош моя е природа,
празен е и тъмен даже небосвода.

Бавно ставам и поемам.

Пътят ми ме чака...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...