Тъмно
В притихнала тъма седя,
преметнала съм крак връз крак,
наоколо ми лъст и мрак,
аз пуша тихо и сама горя.
Тъмни сили скитат и витаят,
пият ме, студът ме пари.
Беззвучни устните думи чертаят,
слова, забравени отдавна, стари.
И тъмна Сила ме крепи,
не гледам, ала виждам ясно.
Малко още, малко да заспи
чувство, смелост и лукавство.
Тъмно, тъмно, лепнещ Мрак
зове ме с песен близка
и не приятел, ала не и враг -
като част от мене вятърът се плиска.
Вихрени талази, лепкави от сладост
мързеливо в скута ми се леят.
Плавно ме напускат радост и нерадост,
докато сирени, ведно с мене пеят.
Ледената пустош моя е природа,
празен е и тъмен даже небосвода.
Бавно ставам и поемам.
Пътят ми ме чака...
преметнала съм крак връз крак,
наоколо ми лъст и мрак,
аз пуша тихо и сама горя.
Тъмни сили скитат и витаят,
пият ме, студът ме пари.
Беззвучни устните думи чертаят,
слова, забравени отдавна, стари.
И тъмна Сила ме крепи,
не гледам, ала виждам ясно.
Малко още, малко да заспи
чувство, смелост и лукавство.
Тъмно, тъмно, лепнещ Мрак
зове ме с песен близка
и не приятел, ала не и враг -
като част от мене вятърът се плиска.
Вихрени талази, лепкави от сладост
мързеливо в скута ми се леят.
Плавно ме напускат радост и нерадост,
докато сирени, ведно с мене пеят.
Ледената пустош моя е природа,
празен е и тъмен даже небосвода.
Бавно ставам и поемам.
Пътят ми ме чака...
