Тъпчем земята на Хората
Аз поел съм по дългия път.
Скитник съм, търсещ човеци.
Знам, че скоро мойте дни ще се спрат -
ненамерил човека, ще легна.
В кафява гора ще изгнивам.
Ще се слея със мъдрата почва.
Във пръстта ще открия човеците -
те са там - светофарено тъпкани!
И тогава ще бъда на път,
сива раница, с малка бутилка,
и във огъня ще горят, ...