Тъпчем земята
Тъпчем земята на Хората
Аз поел съм по дългия път.
Скитник съм, търсещ човеци.
Знам, че скоро мойте дни ще се спрат -
ненамерил човека, ще легна.
В кафява гора ще изгнивам.
Ще се слея със мъдрата почва.
Във пръстта ще открия човеците -
те са там - светофарено тъпкани!
И тогава ще бъда на път,
сива раница, с малка бутилка,
и във огъня ще горят,
всички мои предишни амигоси.
Няма нищо трагично в смъртта,
ако смъртникът нещо е търсил.
Има много трагично в смъртта,
ако приживе го е намерил.
Ти пое ли по дългия път?
Скитник ли си, да търсиш човека?
Знай, че скоро всички дни ще се спрат.
Знай, че скоро, ненамерил, ще легнеш.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
