С Теб се познаваме

от началота на самата Вечност,

но после плътното було на Майа

съвсем Те скрива от погледа ми.

И започвам да се лутам.

Търся Те, но не Те намирам,

лутам се и се озъртам,

и не спирам, не се отказвам.

Ще Те търся

докато не Те открия.

Един ден със сигурност

ще Те намеря.

Не ме плаши тъмнината на Майа.

Защо ли изобщо

се опитва да Те скрие?

Нима е възможно

някога, някой, та дори и Майа,

да спре блясъка и красотата

на Безкрая!