Jun 8, 2010, 10:21 AM

Търсене

688 0 0

С Теб се познаваме

от началота на самата Вечност,

но после плътното було на Майа

съвсем Те скрива от погледа ми.

И започвам да се лутам.

Търся Те, но не Те намирам,

лутам се и се озъртам,

и не спирам, не се отказвам.

Ще Те търся

докато не Те открия.

Един ден със сигурност

ще Те намеря.

Не ме плаши тъмнината на Майа.

Защо ли изобщо

се опитва да Те скрие?

Нима е възможно

някога, някой, та дори и Майа,

да спре блясъка и красотата

на Безкрая!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...