8 июн. 2010 г., 10:21

Търсене

693 0 0

С Теб се познаваме

от началота на самата Вечност,

но после плътното було на Майа

съвсем Те скрива от погледа ми.

И започвам да се лутам.

Търся Те, но не Те намирам,

лутам се и се озъртам,

и не спирам, не се отказвам.

Ще Те търся

докато не Те открия.

Един ден със сигурност

ще Те намеря.

Не ме плаши тъмнината на Майа.

Защо ли изобщо

се опитва да Те скрие?

Нима е възможно

някога, някой, та дори и Майа,

да спре блясъка и красотата

на Безкрая!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....