17 jul 2011, 13:10

Търсенето

961 0 1

Аз търсех нещо, а какво? Не зная.
Все недоволен бях от този свят.
И смятах все аз крайното в безкрая.
Тъй както просякът - парите на богат.

 

И тъй блуждаех в кръг аз омагьосан,
осъден бях от мен самия на провал,
от зло и от добро в живота си прахосан.
Като че ли не аз, а някой друг го бе живял.

 

Аз исках всичко,  дето може да се иска.
И всичко си получих, без да осъзная,

че щастието ми  било е твърде близко,
че само него бях забравил да си пожелая.

 

А то преследва ме, горкото, от рождение.
А аз не спирах ли от него все да бягам.
Нарамил бремето "Живот" със настървение,
вместо да спра, да си почина, да почакам.

 

Все още търся аз, но вече зная. Какво?
Ще споделя със вас след време. Някой ден.
Но не, не смятам вече крайното в безкрая.
Броенето е просто скучно занимание за мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алексей Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав философски стих! Но честно казано не съм във възторг от потребителското ти име...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...