17 июл. 2011 г., 13:10

Търсенето

966 0 1

Аз търсех нещо, а какво? Не зная.
Все недоволен бях от този свят.
И смятах все аз крайното в безкрая.
Тъй както просякът - парите на богат.

 

И тъй блуждаех в кръг аз омагьосан,
осъден бях от мен самия на провал,
от зло и от добро в живота си прахосан.
Като че ли не аз, а някой друг го бе живял.

 

Аз исках всичко,  дето може да се иска.
И всичко си получих, без да осъзная,

че щастието ми  било е твърде близко,
че само него бях забравил да си пожелая.

 

А то преследва ме, горкото, от рождение.
А аз не спирах ли от него все да бягам.
Нарамил бремето "Живот" със настървение,
вместо да спра, да си почина, да почакам.

 

Все още търся аз, но вече зная. Какво?
Ще споделя със вас след време. Някой ден.
Но не, не смятам вече крайното в безкрая.
Броенето е просто скучно занимание за мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алексей Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав философски стих! Но честно казано не съм във възторг от потребителското ти име...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...