17.07.2011 г., 13:10

Търсенето

964 0 1

Аз търсех нещо, а какво? Не зная.
Все недоволен бях от този свят.
И смятах все аз крайното в безкрая.
Тъй както просякът - парите на богат.

 

И тъй блуждаех в кръг аз омагьосан,
осъден бях от мен самия на провал,
от зло и от добро в живота си прахосан.
Като че ли не аз, а някой друг го бе живял.

 

Аз исках всичко,  дето може да се иска.
И всичко си получих, без да осъзная,

че щастието ми  било е твърде близко,
че само него бях забравил да си пожелая.

 

А то преследва ме, горкото, от рождение.
А аз не спирах ли от него все да бягам.
Нарамил бремето "Живот" със настървение,
вместо да спра, да си почина, да почакам.

 

Все още търся аз, но вече зная. Какво?
Ще споделя със вас след време. Някой ден.
Но не, не смятам вече крайното в безкрая.
Броенето е просто скучно занимание за мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алексей Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав философски стих! Но честно казано не съм във възторг от потребителското ти име...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...