Jul 17, 2011, 1:10 PM

Търсенето

960 0 1

Аз търсех нещо, а какво? Не зная.
Все недоволен бях от този свят.
И смятах все аз крайното в безкрая.
Тъй както просякът - парите на богат.

 

И тъй блуждаех в кръг аз омагьосан,
осъден бях от мен самия на провал,
от зло и от добро в живота си прахосан.
Като че ли не аз, а някой друг го бе живял.

 

Аз исках всичко,  дето може да се иска.
И всичко си получих, без да осъзная,

че щастието ми  било е твърде близко,
че само него бях забравил да си пожелая.

 

А то преследва ме, горкото, от рождение.
А аз не спирах ли от него все да бягам.
Нарамил бремето "Живот" със настървение,
вместо да спра, да си почина, да почакам.

 

Все още търся аз, но вече зная. Какво?
Ще споделя със вас след време. Някой ден.
Но не, не смятам вече крайното в безкрая.
Броенето е просто скучно занимание за мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алексей Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав философски стих! Но честно казано не съм във възторг от потребителското ти име...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...