12 oct 2013, 19:19

Търсеният поглед

797 0 0

Преди да тръгне замечтаният ми поглед -
да търси неразперени крила,
ти вътре в мене ще направиш полет
без да те видя и ще спра.

Сърцето ми пулсира с ритъм,
тръгващ от дълго нецелувана душа,
която непонятно считам
за моя втора пътеводна светлина.

Срещат се мисли, телата общуват
на незнаен и ням език,
който навярно само съдбата го чува
и проговаря със този стих.

И всяка нощ, в която в мене зъзне
и всеки ден, във който ми шепти
по стъпките ти кротко ще се хлъзне -
душата ми, за да потъне във очи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маломир Стръков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...