Oct 12, 2013, 7:19 PM

Търсеният поглед

  Poetry » Love
795 0 0

Преди да тръгне замечтаният ми поглед -
да търси неразперени крила,
ти вътре в мене ще направиш полет
без да те видя и ще спра.

Сърцето ми пулсира с ритъм,
тръгващ от дълго нецелувана душа,
която непонятно считам
за моя втора пътеводна светлина.

Срещат се мисли, телата общуват
на незнаен и ням език,
който навярно само съдбата го чува
и проговаря със този стих.

И всяка нощ, в която в мене зъзне
и всеки ден, във който ми шепти
по стъпките ти кротко ще се хлъзне -
душата ми, за да потъне във очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маломир Стръков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...