Преди да тръгне замечтаният ми поглед -
да търси неразперени крила,
ти вътре в мене ще направиш полет
без да те видя и ще спра.

Сърцето ми пулсира с ритъм,
тръгващ от дълго нецелувана душа,
която непонятно считам
за моя втора пътеводна светлина.

Срещат се мисли, телата общуват
на незнаен и ням език,
който навярно само съдбата го чува
и проговаря със този стих.

И всяка нощ, в която в мене зъзне
и всеки ден, във който ми шепти
по стъпките ти кротко ще се хлъзне -
душата ми, за да потъне във очи...