Търсеният поглед
794
0
0
Преди да тръгне замечтаният ми поглед -
да търси неразперени крила,
ти вътре в мене ще направиш полет
без да те видя и ще спра.
Сърцето ми пулсира с ритъм,
тръгващ от дълго нецелувана душа,
която непонятно считам
за моя втора пътеводна светлина.
Срещат се мисли, телата общуват
на незнаен и ням език,
който навярно само съдбата го чува
и проговаря със този стих.
И всяка нощ, в която в мене зъзне
и всеки ден, във който ми шепти
по стъпките ти кротко ще се хлъзне -
душата ми, за да потъне във очи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маломир Стръков Всички права запазени
